САМО ЗА ПОДПИРАНЕ ЛИ СЛУЖАТ ПОДПОРНИТЕ СТЕНИ

Особено активно подпорните стени присъстват в парковете от времето на Ренесанса – дворци и вили с техните градини, които и до днес са образци на градинско-парковото изкуство. Там целенасочено са избирани терени с огромна денивелация и майсторски са се оформяли водни каскади, тераси, стълбища и площадки на различни нива.

Нека, все пак да разгледаме подпорните стени от гледна точка на съвременния ландшафтен дизайн. С тях се оформят нивата при вертикалното планиране.

При наклонени терени, където има денивелация се налага коригиране на наклона.

Така една част от терена става равна, след това имаме рязка промяна на наклона, осъществена с помощта на подпорната стена, след това – ново, по-високо ниво, като терена отново става равен. В определени ситуации наклона може да се овладее, както с помощта на подпорна стена, така и да се остави естественият наклон на терена. При оформяне на височината и преодоляване на денивелацията няма конкретни правила за това кой от двата начина да се използва.

На места, където са приложими и решенията с вертикални стени, и следване на естествения наклон на терена – решението се взема според виждането, идеята на проектанта, желанието на клиента, финансовите параметри.

С помощта на подпорни стени се оформят предимно стръмни терени, както и такива, които са неустойчиви. Така подпорната стена служи както за преодоляване на нивата, така и за укрепване.

С подпорните стени може да се оформят тераси, да се разнообрази пространственото решение както в план, така и във височина. Могат да се оформят нива, тераси, да се обърне внимание на някои красиви места, както и да се подчертае някаква характерна особеност на обекта.

Материалите, от които се изграждат подпорните стени са твърде разнообразни.

При голяма денивелация стените се предвиждат от бетон. Това са съоръжения, които се изчисляват конструктивно. Според височината на стената, вида на земната маса, която тя удържа се изчислява дебелината, наклона, основата, както и вида на бетона.

По-често и дори по-подходящо е използването на каменни стени.

Такива стени могат да бъдат изградени от камък, който да е споен с бетон или камъните да са наредени без разтвор, така наречената суха зидария.

Такива стени се правят на места, където трябва да се укрепят сравнително невисоки откоси, както и дължината на стената позволява тя да се развие достатъчно.

Докато доскоро, а и все още овладяването на наклонените терени се предпочиташе да става, като се запазва естествения наклон, то днес се забелязва тенденция към обратното.

Използването на подпорни стени става все по-предпочитан начин за „разиграване„ на терена, за това да се получат по-разнообразни и по-интересни решения. Често се изграждат стени, предимно от естествен камък, дори и без това да е наложително от терена. По този начин се оформят зоните в пространството, „разиграват„ се различни решения във вертикално отношение, като се постига разнообразяване и индивидуалност на проекта.

Видът на подпорните стени се обуславя от общия дизайн на обекта, от стратегията за това как ще изглежда като цяло обекта, връзка с околните обекти и пейзаж, а така също и от наличните местни материали и традиции в строителството.

Подобни невисоки подпорни стени, които имат дори повече декоративна стойност са изключително подходящи за обекти, в които терена не е равен, но и не е стръмен. Така се избягва тази „неяснота„ по отношение на вертикалното решение, като с помощта на изкуствено изградени допълнителни насипи и подпорни стени с неголяма височина се правят решенията по-категорични.

Основно функцията на подпорните стени е укрепваща, както и за преминаване от едно ниво на друго. Много често, обаче може подпорната стена да има смесена – укрепваща и декоративна функция и дори чисто декоративна.

Много често бетоновите стени са съчетани със стълби, като така се преодолява височината.

Комбинацията със стълби се получава, когато подпорната стена е свързващ елемент между двете нива и трябва да се осигури достъп.

Стълбите могат да се разположат вътре в самата стена, могат да са между две части на стената, които се разминават помежду си или да се монтират върху стената – метални или от друг материал.

За безопасни, самостоятелни стени се считат до 75 см. По-високите от тази височина задължително подлежат на конструктивно проектиране и изчисляване.

За основа на стените се прави слой от чакъл и пясък.

Ширината на тази основа трябва да превишава ширината на подпорната стена с 30 процента, а дълбочината е според конструкцията на стената от 30-50 см.

Основата от чакъл и пясък се уплътнява, като се полива с вода, за да се премахне въздуха и да се уплътни.

За стените над 1 метър се предвиждат колони, арматура и фундамент. В подпорните стени се предвиждат разширителни фуги, които служат за обиране на напрежението от температурните разширения.

Каменни стени, суха зидария. Последователност на изграждане.

При тези стени се използва тежестта на камъка, формата на каменните блокове. С помощта на подходящо подреждане и подбор на каменните елементи се оформят редовете на стената.

В основата на стената се поставят най-големите камъни, които служат като основа, след това – по-малките. Общият наклон на зида е в посока към склона, като така се засилва укрепващата роля на стената.

Първият ред се поставя в траншея, чиято ширина е два пъти ширината на зида, а дълбочината – половината от височината. Насипва се възглавницата от пясък и чакъл, като всеки слой се мокри, за да се уплътни. Тези редове, които са под нивото на терена и имат допир с почвата се отделят от нея с дребни фракции чакъл или строителни отпадъци, за да се изолира от почвата. Последователно се редят камъните, като се избират по форма и големина.

Съществуват различни начини на подреждане на камъните, като това изисква значителен опит и майсторство. Пространството между камъните се запълва с по-малки камъчета.

Така се оформя зида, който наред с укрепващата функция може да се използва и за подреждане на цвета, треви които да украсят зида, като оформят така наречените цъфтящи зидове. В подобни случаи е желателно подредбата на камъка да е предвидена за това.

В подпорните стени се оставят и отвори за отвеждане на повърхностните води, като се предвижда и дренаж около стените.

За градини и обекти, които са в подчертано природен стил един от най-подходящите материали е дървото.

Също често използвани елементи са габионите, които успешно се вписват в различни стилове архитектура.

Умелото използване на подпорните стени, независимо от конкретните им функции само ще допринесе за обогатяването на пространството в градината, ще разнообрази и придаде индивидуалност на обекта.

автор: л. арх. К. Едрева